Накратко
- В преглед на 53 изследвания с 5545 пациенти със синдром на раздразненото черво някои пробиотици показват полза, но не е ясно кои точно [1].
- В изследване с 60 души комбинация от два щама намалява подуването на четвъртата седмица в сравнение с плацебо [2].
- Американската гастроентерологична асоциация не препоръчва пробиотици при синдром на раздразненото черво поради недостатъчни доказателства [3].
- Пробиотиците сами могат да предизвикат газове, обикновено леки [5].
Подуването като оплакване
Подуването на корема и газовете са сред най-честите храносмилателни оплаквания. В изследванията те рядко се разглеждат отделно. Обикновено се измерват като част от симптомите на функционалните чревни нарушения, най-често на синдрома на раздразненото черво 1 2.
Затова данните за пробиотиците при подуване идват от два вида изследвания:
- големи прегледи при синдром на раздразненото черво, в които подуването е един от няколко симптома;
- малко на брой изследвания, в които подуването е основната цел.
Какво показват обобщените данни
Най-пълният преглед е публикуван през 2018 г. Той включва 53 рандомизирани изследвания на пробиотици с общо 5545 пациенти със синдром на раздразненото черво 1.
Основните изводи на авторите 1:
- Има сигнал за полза. Някои комбинации от пробиотици, както и някои отделни видове и щамове, изглеждат полезни за общите симптоми и за коремната болка.
- Не е ясно кои. Авторите не смятат доказателствата за окончателни и заключават, че остава до голяма степен неясно кои комбинации, видове или щамове са ефективни.
- Нежеланите реакции не са по-чести при пробиотик, отколкото при плацебо.
Причината за тази неяснота е, че изследванията използват различни щамове, дози и продължителност. Когато всяко изследване проверява различен продукт, резултатите трудно се обединяват в препоръка за един конкретен.
Изследване, насочено специално към подуването
Едно от малкото изследвания, в които подуването е основната цел, е публикувано през 2011 г. 2.
| Участници | 60 възрастни с функционални чревни нарушения без запек |
| Какво приемат | Lactobacillus acidophilus NCFM и Bifidobacterium lactis Bi-07 или плацебо, два пъти дневно |
| Колко дълго | 8 седмици |
| Как се измерва | Оценка на тежестта на подуването по скала |
Резултатите 2:
- На четвъртата седмица оценката за подуване е 4,10 в групата с пробиотик срещу 6,17 в групата с плацебо. Разликата е статистически значима.
- На осмата седмица оценките са 4,26 срещу 5,84. Тази разлика е на границата и не достига обичайния праг за статистическа значимост.
- Общото облекчение на симптомите, което е основният показател на изследването, не показва убедителна разлика.
- Нежеланите реакции не се различават между двете групи.
Колко силни са доказателствата. Това е едно изследване с 60 души и резултатите се отнасят само за тези два щама в тази доза. Основният му показател не показва ясна полза. Затова то е повод за по-големи изследвания, а не доказателство, че пробиотиците премахват подуването 2.
Какво казват насоките
Двете най-цитирани насоки стигат до различен тон.
Американската гастроентерологична асоциация преглежда доказателствата през 2020 г. и не препоръчва пробиотици при синдром на раздразненото черво, защото според експертната група данните са недостатъчни. Асоциацията подкрепя определени пробиотици при други състояния, например за предпазване от диария, причинена от Clostridioides difficile, при прием на антибиотик 3.
Световната гастроентерологична организация подрежда насоките си по показание, щам и изследвана доза и изброява щамове, изследвани при синдром на раздразненото черво, заедно със силата на доказателствата за всеки 4.
Разликата не е в данните, а в прага. Едната организация препоръчва само когато доказателствата са достатъчно сигурни. Другата описва какво е изследвано и колко убедително е то.
Могат ли пробиотиците да причинят подуване
Да. Според справочния лист на Националните здравни институти на САЩ нежеланите реакции от пробиотиците обикновено са леки и засягат храносмилането, като газовете са сред най-често описваните 5.
Ако оплакванията се засилят след започване на пробиотик, това е причина да се обсъди с лекар или фармацевт, а не да се увеличава дозата.
Кога да се потърси лекар
Подуването най-често е безобидно, но понякога е признак на заболяване. Консултация с лекар е нужна, когато подуването:
- не минава или се засилва с времето;
- е съчетано с необяснимо отслабване;
- е съчетано с кръв в изпражненията, повръщане или температура;
- е съчетано със силна или нова коремна болка.
Какво означава това на практика
- Няма щам с убедително доказан ефект срещу подуване и газове 1.
- Има отделни изследвания с конкретни щамове, които показват умерено подобрение 2.
- Ако решите да пробвате пробиотик, изберете продукт с ясно посочени щамове и си дайте определен срок, например четири седмици, след който да прецените има ли промяна 2.
- Ако няма промяна, продължаването със същия продукт не е подкрепено от данните.
Прочетете още
Чести въпроси
Кой пробиотик е най-добър при подуване?
Няма щам с убедително доказан ефект. Най-големият преглед заключава, че някои комбинации и щамове изглеждат полезни, но остава неясно кои.
След колко време се очаква ефект?
В изследването с двата щама разликата спрямо плацебо е измерена на четвъртата седмица. По-кратки срокове не са оценявани в него.
Може ли пробиотикът да засили газовете?
Да. Газовете са сред най-често описваните нежелани реакции и обикновено са леки.
Кога подуването изисква лекар?
При подуване, което не минава, засилва се или е съчетано с отслабване, кръв в изпражненията, повръщане, температура или силна болка.
Източници
- Ford A. C. и др. Systematic review with meta-analysis: the efficacy of prebiotics, probiotics, synbiotics and antibiotics in irritable bowel syndrome. Alimentary Pharmacology & Therapeutics, 2018
- Ringel-Kulka T. и др. Probiotic bacteria Lactobacillus acidophilus NCFM and Bifidobacterium lactis Bi-07 versus placebo for the symptoms of bloating in patients with functional bowel disorders. Journal of Clinical Gastroenterology, 2011
- Su G. L. и др. AGA Clinical Practice Guidelines on the Role of Probiotics in the Management of Gastrointestinal Disorders. Gastroenterology, 2020
- World Gastroenterology Organisation. Global Guidelines: Probiotics and Prebiotics
- NIH Office of Dietary Supplements. Probiotics: Fact Sheet for Health Professionals


