Основи

Какво е чревен микробиом и защо е важен

Публикувана: · 4 мин четене · 5 източника

Маса с листни зеленчуци, боб, овесени ядки, плодове, кисело мляко и буркан с ферментирали зеленчуци

Накратко

  • Микробиота са самите микроорганизми, а микробиом е по-широко понятие, което включва и техните гени, веществата, които произвеждат, и средата им [1].
  • В тялото на възрастен човек има приблизително толкова бактерии, колкото са и собствените му клетки, а не десет пъти повече [2].
  • Съставът се оформя през първите три години от живота и се различава между хората в различните части на света [3].
  • Храненето променя микробиома в рамките на дни [4].

Микробиота и микробиом: две различни думи

Двете думи често се използват като синоними, но в науката имат различно значение. Международна група от изследователи ги разграничава ясно в документ от 2020 г. 1:

Термин Какво включва
Микробиота Живите микроорганизми на дадено място: бактерии, археи, гъбички и други
Микробиом Микроорганизмите заедно с техните гени, веществата, които произвеждат, и условията на средата, в която живеят

Казано просто, микробиотата отговаря на въпроса „кой живее там”, а микробиомът на въпроса „кой живее там, какво може и какво прави” 1.

Чревният микробиом е този в храносмилателния тракт, най-вече в дебелото черво, където бактериите са най-много 2.

Колко бактерии живеят в нас

Дълго време се повтаряше, че бактериите в човешкото тяло са десет пъти повече от собствените му клетки. Преработена оценка, публикувана през 2016 г., показва друго 2:

Приблизителен брой при мъж с тегло 70 кг
Бактерии около 38 трилиона
Човешки клетки около 30 трилиона

Съотношението е близо до едно към едно. Общата маса на бактериите е около 200 грама 2.

Авторите отбелязват, че числата са толкова близки, че съотношението се променя осезаемо дори след едно ходене по голяма нужда 2. Изводът не е, че бактериите са малко, а че старото „десет към едно” е било груба оценка, повтаряна без проверка.

Какво правят чревните бактерии

Чревните бактерии не са пасивни обитатели. Сред функциите, описани в изследванията, са:

  • Разграждат това, което ние не можем. Бактериите в дебелото черво разграждат растителни въглехидрати, които човешките ензими не усвояват 4.
  • Участват в обмяната на витамини. С възрастта се променят гените на чревните бактерии, свързани със синтеза и обмяната на витамини 3.
  • Обучават имунната система. Микробиотата участва в изграждането, обучението и работата на имунната система 5.

За връзката с имунитета има отделна статия: Как чревният микробиом влияе на имунитета.

Как се оформя с възрастта

Едно от най-цитираните изследвания по темата анализира проби от 531 души: деца и възрастни от Амазония във Венецуела, от селски райони на Малави и от големи градове в САЩ 3.

Основните находки 3:

  • Първите три години са решаващи. И в трите популации съставът на чревните бактерии се променя по сходен начин през първите три години от живота.
  • Мястото има значение. Микробиомът на жителите на САЩ се различава подчертано от този на хората в другите две страни, както по вид на бактериите, така и по гените им. Разликите се виждат още в ранна детска възраст и се запазват при възрастните.

Това изследване показва, че няма един „нормален” микробиом. Здрави хора, които живеят и се хранят по различен начин, имат различен състав на чревните бактерии 3.

Как храната го променя

Изследване в списание Nature проверява колко бързо реагира микробиомът на рязка смяна на храненето. Здрави доброволци преминават за кратко на храна само от животински продукти, а после на храна само от растителни продукти 4.

Какво се случва при храненето само с животински продукти 4:

  • увеличават се бактериите, устойчиви на жлъчка;
  • намаляват бактериите, които разграждат растителни въглехидрати;
  • дейността на бактериите се измества от ферментация на въглехидрати към ферментация на белтъци.

Промените настъпват в рамките на дни 4. Това показва колко подвижен е микробиомът, но изследването е кратко и не казва какво се случва при трайна промяна на храненето.

Колко силни са доказателствата. Повечето данни за микробиома са наблюдателни: описват какво се среща при различни хора. Те показват връзки, но рядко доказват, че определен състав на бактериите е причина за здраве или болест 3 5.

Какво още не знаем

  • Как изглежда здравият микробиом. Различията между здрави хора са големи и няма общоприет еталон 3.
  • Кое е причина и кое следствие. При много заболявания микробиомът е променен, но често не е ясно дали промяната предизвиква заболяването, или е резултат от него 5.
  • Как да го променяме целенасочено. Знаем, че храненето го променя бързо 4, но не и коя промяна е най-полезна за конкретен човек.

Какво означава това на практика

  • Тестовете, които обещават оценка дали микробиомът ви е „добър”, нямат еталон, с който да сравняват 3.
  • Храненето е най-добре документираният начин да се повлияе съставът на чревните бактерии 4.
  • Пробиотиците са отделна тема. Какво представляват и как действат е описано в статията Какво представляват пробиотиците и как действат.

Чести въпроси

Каква е разликата между микробиота и микробиом?

Микробиота са живите микроорганизми на дадено място. Микробиомът включва освен тях и гените им, веществата, които произвеждат, и условията на средата.

Вярно ли е, че бактериите в нас са десет пъти повече от клетките ни?

Не. По преработена оценка от 2016 г. съотношението е близо до едно към едно: около 38 трилиона бактерии срещу около 30 трилиона човешки клетки.

Може ли да се изследва дали микробиомът ми е здрав?

Няма общоприет еталон за здрав микробиом. Изследванията показват големи различия между здрави хора, затова резултат от тест не може да се сравни с една норма.

Колко бързо храната променя микробиома?

В изследване със здрави доброволци рязката смяна на храненето променя състава и дейността на чревните бактерии в рамките на дни.

Източници

  1. Berg G. и др. Microbiome definition re-visited: old concepts and new challenges. Microbiome, 2020
  2. Sender R., Fuchs S., Milo R. Revised Estimates for the Number of Human and Bacteria Cells in the Body. PLoS Biology, 2016
  3. Yatsunenko T. и др. Human gut microbiome viewed across age and geography. Nature, 2012
  4. David L. A. и др. Diet rapidly and reproducibly alters the human gut microbiome. Nature, 2014
  5. Belkaid Y., Hand T. W. Role of the microbiota in immunity and inflammation. Cell, 2014