Накратко
- Пробиотиците са живи микроорганизми, които в достатъчно количество носят доказана полза за здравето [1].
- Ефектите зависят от конкретния щам и не се пренасят автоматично върху други щамове от същия вид [1][3].
- Повечето пробиотици преминават през червата, без да се заселват трайно [2].
- За здрави хора са с добър профил на безопасност, но при тежко болни и хора с отслабен имунитет има описани рискове [3].
Какво е пробиотик
Най-широко приетото определение идва от експертна група към ФАО и СЗО и е потвърдено от Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици (ISAPP): пробиотиците са живи микроорганизми, които, приети в достатъчно количество, носят полза за здравето на приемащия 1.
От определението следват три условия 1:
- микроорганизмите са живи в момента на приема;
- количеството е достатъчно, за да има ефект;
- ползата е показана в изследвания.
Затова ферментиралите храни с неопределен състав от микроорганизми не се смятат автоматично за пробиотици, макар да съдържат живи култури 1.
Кои микроорганизми се използват
Най-често използваните пробиотици са бактерии от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium. Използват се още дрождите Saccharomyces boulardii и някои видове от родовете Streptococcus, Enterococcus, Escherichia и Bacillus 3.
Всеки пробиотик се описва с три имена: род, вид и щам. При Lactobacillus rhamnosus GG например „GG” е обозначението на щама. Това е важно, защото ползите се доказват за конкретен щам 3.
Как действат
Механизмите са няколко и не всички важат за всеки щам 1 2:
- Съревнование с нежелани микроорганизми за хранителни вещества и място по чревната лигавица.
- Производство на полезни вещества, например млечна киселина и късоверижни мастни киселини, които понижават киселинността в червата.
- Подкрепа на чревната бариера, която ограничава преминаването на нежелани вещества.
- Взаимодействие с имунната система в стената на червата.
Според ISAPP някои от тези механизми са широко разпространени сред изследваните пробиотици, а други се срещат само при отделни щамове 1.
Остават ли в червата
Повечето приети пробиотични щамове не се заселват трайно. Те преминават през храносмилателния тракт и оказват ефект, докато са там 2.
Защо щамът има значение
Клиничните препоръки се правят за конкретен щам, в конкретна доза и при конкретно състояние. Насоките на Световната гастроентерологична организация са подредени точно така: по показание, щам и изследвана доза 4.
Резултат, получен с един щам, не може да се приписва на друг, дори да е от същия вид 3.
Безопасност
При здрави хора пробиотиците имат дълга история на употреба и нежеланите реакции обикновено са леки, например газове. При тежко болни хора и хора с отслабена имунна система са описани редки, но сериозни инфекции, свързани с пробиотични микроорганизми 3.
Чести въпроси
Киселото мляко пробиотик ли е?
Ферментиралите храни съдържат живи микроорганизми, но според научното определение пробиотик е само микроорганизъм с ясно определен щам и доказана полза в изследвания. Затова не всяка ферментирала храна е пробиотик.
Остават ли пробиотиците в червата завинаги?
В повечето случаи не. Приетите щамове обикновено преминават през храносмилателния тракт и се откриват, докато се приемат редовно.
Един пробиотик помага ли за всичко?
Не. Изследванията показват ползи за конкретни щамове при конкретни състояния. Щам, проучен при диария след антибиотик, не е непременно полезен при друго оплакване.
Източници
- Hill C. и др. The International Scientific Association for Probiotics and Prebiotics consensus statement on the scope and appropriate use of the term probiotic. Nature Reviews Gastroenterology & Hepatology, 2014
- Sanders M. E. и др. Probiotics and prebiotics in intestinal health and disease: from biology to the clinic. Nature Reviews Gastroenterology & Hepatology, 2019
- NIH Office of Dietary Supplements. Probiotics: Fact Sheet for Health Professionals
- World Gastroenterology Organisation. Global Guidelines: Probiotics and Prebiotics
